В свят, държащ все повече и повече на правата на малцинствата и на езиковото и културното многообразие, международният език есперанто отново печели вниманието на влиятелните субекти, от които зависи вземането на решения. Неправителствени организации и коалиции оказват натиск за поставянето на въпроса за международен език в дневния ред на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз. От юли 1996 г. групи от независими специалисти и политици се събират на т. нар. Нитобе-симпозиуми, последният от които се състоя през 2005 г. във Вилнюс, Литва, за да анализират състоянието на лингвополитическите проблеми по света и евентуалната роля на есперанто. Модерна повторна декларация на ценностите и целите, мотивиращи есперантското движение, е Пражкият манифест. Той набляга на езиковата демокрация и запазването на езиковото многообразие. Сред говорещите есперанто в последно време се включват носителят на Нобелова награда за 1994 г. Райнхард Селтен и Франсоа Грин, професор в Женевския университет, който се интересува от икономическите последици от езиковите политики и редактира доклад за това за френските образователни инстанции, който излезе през 2005 г. Програмата за засилване на диалозите между малките народи по света, наречена "Аборигенски народи", заобикаля бившите колониални езици чрез използването на есперанто като средство за общуване. "Език на мира" работи за укрепване на мира в региони, където току-що са завършили или още има войни - напоследък се работи с афгански бежанци и централноафриканци. Но интересът към есперанто може да се дължи на желание за лесна международна комуникация на най-различни теми, на приятелства по цял свят, на интерес към лингвистичните аспекти на този уникален феномен на езиков проект, който се е превърнал в език. Ето някои допълнителни факти за сегашното състояние на есперанто.
Цели и произход. Идеята за международен планов език (известен също като "универсален език" или "международен помощен език), целящ не да замести етническите езици, а да служи като допълнителен, втори език за всички, е много стара. Мотивите през вековете за създаването на различни планови езици първо били лингвофилософски: да се търси перфектният език, за да се помогне за перфектно мислене и опознаване на света; и после лингвополитически: да се променят междуетническите отношения. Във всеки случай за планови езици се мисли от времето на Ренесанса и с това са се занимавали знаменити учени като Коменски, Декарт, Лайбниц, Уилкинс и т. н. Основата на това, което се е превърнало в международния език есперанто, е издадената през 1887 г. във Варшава брошура на д-р Лудвиг Лазар Заменхоф, който разбирал, че такъв език трябва да се развива чрез колективна употреба, затова той ограничил своето първоначално предложение до минимум граматика и малък брой думи. Есперанто сега е напълно развит език със световна езикова общност и пълен набор от изразни средства. Много от идеите на Заменхоф изпреварили идеите на създателя на модерната лингвистика, структуралиста Фердинан дьо Сосюр (чийто брат Рьоне бил есперантист).
Особености. Есперанто е и говорим, и писмен език. Неговата лексика идва предимно от западноевропейските езици, докато в синтаксиса и морфологията има силни славянски влияния. Морфемите в есперанто са неизменяеми и могат почти безкрайно да се комбинират в различни думи, така че езикът има много общо с изолиращите езици като китайския, докато вътрешната структура на думите прилича на аглутиниращите езици като турския, японския и суахили. Във всеки случай есперанто е широко използван в практиката език.
Развитие. В началото езикът се състоял от около 1000 корена, от които могат да се образуват 10000 или 12000 думи. Днес есперантските речници често съдържат 15000 или 20000 корена, от които могат да се образуват стотици хиляди думи, а езикът продължава да се развива:. Есперантската академия контролира актуалните тенденции. Есперанто гъвкаво се адаптира към новите нужди на общуването и развива своите стилови средства (идиоматични изрази и фразеологизми). От създаването си досега езикът е използван за почти всички цели, които можем да си представим - някои от тях предизвикват полемика или са проблемни). Поради използването на езика у дома, в момента има може би хиляда души, които говорят есперанто по рождение. Поради хуманистичните цели на използващите езика, той бил забраняван, а неговите привърженици - преследвани както от Сталин, който го смятал за език на "космополити", така и от Хитлер, за когото това бил език на евреи (създателят на езика Заменхоф бил евреин).
Употреба. Световният есперантски съюз (УЕА), чиито членове формират най-активната част от есперантската общност, има свои асоциации в 65 страни и индивидуални членове в почти двойно повече. Броят на продадените учебници и статистиката за членовете на националните съюзи сочи, че хората, които в една или друга степен знаят езика, са стотици хиляди или дори милиони. Есперанто се говори в цял свят, със забележима концентрация в толкова различни страни като Китай, Япония, Бразилия, Иран, Того, България и Куба. Сайтът http://www.esperanto.net е многоезичен информационен център за есперанто на 62 езика. Езиковата общност специално се ангажира с алтернативни модели на общуване, срещу дискриминацията; тя отразява най-различни политически тенденции с изключение на расизъм и национализъм. Говорещите есперанто са носители на световни и национални културни ценности, а също и на оригинални културни елементи на самата общност. Първите есперантисти в България се появяват почти веднага след излизането на "Първия учебник" на д-р Заменхоф, а Българският есперантски съюз съществува от 1907 г.
Преподаване на есперанто. Чрез есперанто може бързо да се започне общуване, затова той е идеално въведение в чуждоезиковото обучение. След няколко седмици изучаващите есперанто могат да започнат да го използват за кореспонденция, а след няколко месеца - и за пътувания в чужбина. Експериментални и неформални наблюдения свидетелстват, че предварителното изучаване на есперанто има положителен ефект върху изучаването на родния и на чужди езици. Въпреки че езикът се преподава в някои училища, най-често той се изучава самостоятелно, чрез кореспонденция (чрез обикновена или електронна поща) или чрез местни есперантски клубове. Има учебници и материали за самоподготовка на над 100 езика. Един сайт за преподаватели по есперанто, http://www.edukado.net, дава известна представа за съвременната преподавателска дейност. Сред курсовете в Интернет има и два за българи - учебникът "Есперанто за начинаещи" (като текст и HTML-формат) и мултимедийният многоезичен "Курс по есперанто". (Вижте http://www.interpres.org/esperanto.) Вторият курс е издаден от Българския есперантски съюз (БЕС) и на компакт диск.
Официално признание. През 1954 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО призна, че постиженията на есперанто са в хармония с целите и идеалите на ЮНЕСКО, и бяха установени официални отношения между ЮНЕСКО и УЕА. Сътрудничеството между двете организации продължава. През 1985 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО призова страните-членки и международните организации да подкрепят преподаването на есперанто в училищата и използването му в международните връзки. Всяка година Световните есперантски конгреси получават поздравления от ЮНЕСКО. През 1997 г. генералният директор на ЮНЕСКО г-н Амаду-Махтар М'Боу направи лично обръщение към 62-ия Световен есперантски конгрес, а през 2005 г. сегашният генерален директор Коиширо Мацуура изпрати специално съобщение. УЕА е в консултативни отношения и с Организацията на обединените нации, УНИЦЕФ, Съвета на Европа, Организацията на американските държави и международната нормативна организация ISO.
Срещи и пътувания. Над сто международни конференции и други форуми се провеждат всяка година на есперанто, без преводачи. Те са пример за международна дейност без дискриминация. Най-големи са Световните есперантски конгреси, последните от които се състояха Тел-Авив (Израел - 2000), Загреб (Хърватска - 2001), Форталеза (Бразилия - 2002), Гьотеборг (Швеция - 2003), Пекин (Китай - 2004) и Вилнюс (Литва - 2005). Световни конгреси ще се състоят във Флоренция (Италия - 2006) и в Йокохама (Япония - 2007). Шестият Общоамерикански конгрес се състоя в Хавана през 2004 г., а четвъртият азиатски конгрес - в Катманду през 2005 г. "Паспортната служба" се ръководи от младежката секция на УЕА. Изданието за 2005 г. съдържа 1364 адреса на хора от 84 страни, предлагащи безплатна нощувка на пътуващи есперантисти.
Изследвания и библиотеки. Много университети включват есперанто в курсовете си по лингвистика; някои го предлагат като самостоятелен учебен предмет. Специално заслужават да бъдат отбелязани университетът Eцtvцs Lуrand в Будапеща, с възможност за дипломиране по есперанто, и университета в Познан, Полша - с програма за дипломиране по интерлингвистика. Езикът и неговата езикова общност повече от век са обект на системно интердисциплинарно международно изследване (есперантология). Резултатите (специализираната литература) се съхранява в библиотеки и се регистрират в каталози и библиографии. Библиографията на Асоциацията за модерни езици в САЩ регистрира повече от 300 специализирани издания за есперанто всяка година. Библиотеката на Британския есперантски съюз съдържа над 20000 заглавия. Други големи библиотеки са Международният есперантски музей във Виена (част от Националната библиотека на Австрия), Библиотеката "Ходлер" към Централния офис на УЕА в Ротердам и Есперантската колекция в Аален, Германия. Справки със сбирките във Виена и Аален може да се правят чрез Интернет и международната заемна система. С богата колекция разполага и Българският есперантски музей, а екземпляри от всички издавани в България печатни издания, както и много чуждестранни, могат да се намерят в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и по-големите библиотеки в страната.
Професионални контакти и специални интереси. Сред организациите на говорещите есперанто има организации на лекарите, писателите, лингвистите, железничарите, учените, музикантите и много други. Те издават собствени списания, организират конференции и помагат за разпространението на езика за професионално и специализирано използване. Международната академия на науките на Сан Марино улеснява сътрудничеството на университетско ниво. Оригинални и преводни издания се появяват редовно в области като езикознание, астрономия, информатика, ботаника, ентомология, химия, право и философия. Има и специализирани организации на скаути, слепи, любители на шаха и играта "го", а младежката секция на УЕА, TEJO, често организира международни срещи и издава свои собствени периодични издания. Собствени организации имат и физици, будисти, католици, математици, бахаисти, учители. Много обществено активни групи също използват езика. В България най-активни са есперантските организации на железничарите и незрящите, които през 2001 и 2002 г. организираха световни конгреси на съответните международни есперантски организации; активни са пощенците, медиците и др.
Литература и преводи. Цветущата литературна традиция на есперанто е призната от международната писателска организация ПЕН-клуб, който прие в своите редове есперантската секция на 60-ия си конгрес през септември 1993 г. Сред членовете на есперантския ПЕН-център има и трима българи. Забележителни съвременни творци на есперанто са романистите Тревор Стийл (Австралия), Ищван Немере (Унгария) и Споменка Щимец (Хърватия); поетите Уилиям Олд (Шотландия), Михаил Гишплинг (Русия/Израел) и Абел Монтагю (Каталуния); и есеистите и преводачите Пробал Дашгупто (Индия), Фернандо де Диего (Венецуела) и Курису Кеи (Япония). Олд беше номиниран за Нобелова награда за литература през 1999 и 2000 г. за своите заслуги към поезията. Сред популярните съвременни есперантски автори са и българите Георги Михалков (белетристика и драматургия) и Венелин Митев (поезия). Последната стихосбирка на В. Митев, в която наред с оригинални стихове има и преводи от есперанто, може да се види в Интернет: http://web.orbitel.bg/interpres/vmitev. Сред издадените напоследък литературни преводи са "Властелинът на пръстените" на Толкин, "Сто години самота" на Гарсия Маркес, "Рубаят" на Омар Хаям, "Тенекиеният барабан" на Грас, "Книгата на чудесата" на Марко Поло, "Безсъдбовност" на нобелиста Кертеш, "Хенри V" на Шекспир, "Евгени Онегин" на Пушкин и два тритомни шедьовъра от Китай: голямата семейна сага на Cao Xueqin "Сън в червената къща" и традиционният роман за геройско въстание срещу потиснически режим "На края на водата". В серията "Изток-Запад", излизаща от 1961 г., се издават висококачествени преводи на най-важните произведения на националните литератури. За децата към "Астерикс", "Мечо Пух" и "Тин-Тин" се прибавиха "Рошльо" ("Struwwelpeter") и "Пипи Дългото чорапче", а някои книги за Муминската долина на световноизвестната финладска авторка Туве Янсон, както и книгите за Оз на Л. Франк Баум могат да се намерят в световната мрежа Интернет. Преводите от есперанто включват книгата "Маскарад", издадена през 1965 г. от Тивадар Сорос, бащата на финансиста Джордж Сорос: тя разказва за оцеляването на неговото семейство по време на нацистката окупация на Будапеща. Това произведение напоследък беше издадено на английски във Великобритания (2000) и САЩ (2001), а сега излезе също и на руски, немски и турски. Сред преводите е и романът "Voyage d’études’", написан от Жул Верн в края на живота му, в който есперанто играе важна роля. На есперанто са преведени много от шедьоврите на българската литература (като "Под игото" на Иван Вазов и поезията на Ботев), както и произведения на съвременни автори. Освен художествена литература, на есперанто са издадени и книги като "Фашизмът" на Желю Желев и "Апостолът на свободата" на Мерсия Макдермот. Най-добрият съвременен български преводач на поезия и от есперанто е Венелин Митев, който е и съставител на няколко антологии. Интересен е фактът, че някои български книги са преведени на чужди езици от есперантския превод, а не от български - по този начин например романът "Под игото" е преведен на китайски, а поемата "Септември" на Гео Милев - на китайски и японски.
Театър и кино. Постановки на толкова различни драматурзи като Голдони, Йонеско, Шекспир и Алан Айкбърн са представяни през последните години на есперанто. Много драми на Шекспир имат есперантски преводи: едно от последните представления беше "Крал Лир" в Ханой, Виетнам, през декември 2001 г., с местни актьори. Макар че много филми използват есперанто в отделни сцени, от "Великият диктатор" на Чаплин до съвременни филми като "Гатака" и "Блейд ІІІ", пълнометражни филми са по-редки. Забележително изключение е култовият филм "Incubus", чиито диалози са изключително на есперанто Има много субтитрирани и дублирани на есперанто филми като световноизвестният "Мефисто" (носител на "Оскар") и руската фантастична комедия "Кин дза дза". А уникалният Български есперантски театър, съставен от професионални актьори, вече близо 50 години с десетки преводни и оригинални пиеси на есперанто се представя по театралните сцени из цял свят - от Токио до Хавана, от Мадрид - Копенхаген, Рейкявик до Атина.
Музика. Музикалните жанрове на есперанто включват популярни и фолклорни песни, рок музика, кабаре, солови и хорови песни и опера. Популярни композитори и изпълнители, включително британецът Елвис Костело и американецът Майкъл Джаксън, са записвали на есперанто, творили са оркестрации вдъхновени от езика или са го използвали в промоционните си материали. Някои парчета от албума "Esperanto" на Warner Brothers (изцяло на есперанто), промотиран в Испания през ноември 1996 г., достигнаха челни места в испанските топ-листи. Класически оркестрации и хорови композиции с текстове на есперанто са включени в "Сърцето на Сутра" на Лу Харисън и първата симфония на Дейвид Гейн, и двамата от САЩ. Музика на есперанто може да се намери в Интернет, например http://www.vinilkosmo.com и http://www.musicexpress.com.br, както и в няколко сайта за караоке на есперанто. По време на Световните есперантски конгреси българският диригент Димитър Терзиев над 20 години ръководеше международен хор, който в момента се дирижира от Лъчезар Кръстев. В България има няколко есперантски музикални формации, по-големите от които са хоровете в София (ръководен от световно известната диригентка на "Мистерията на българските гласове" Дора Христова), Разград и Пазарджик, както и детската вокална група "Steletoj" ("Звездички"). На есперанто е писал и световноизвестният български музиковед - акад. проф. Стоян Джуджев, който освен това беше и главен редактор на сп. "Scienca mondo" ("Научен свят").
Периодични издания. Над 100 списания се издават редовно на есперанто, в това число ежемесечното новинарско списание "Monato" ("Месец"), литературното списание "Fonto" ("Извор") и списанието на УЕА "Esperanto". Новинарското издание "Eventoj" ("Събития") излиза в електронен вид. Списанията "Esperanto" и "Monato", както и други национални и местни издания, може да се четат в Интернет и слагат архивите си в мрежата. Съществуват и издания за медицина и наука, религиозни списания, младежка периодика, образователни издания, други литературни списания и специализирани издания. Сп. "Esperanto" има и аудио версия за незрящи. В България в момента освен сп. "Български есперантист", което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство "Literatura Foiro" ("Литературен панаир") и се отпечатва двуседмичния вестник "Heroldo" ("Вестител"). Българските слепи есперантисти издават няколко издания на брайл, офсет и на аудио касети и компактдискове. В Интернет на адрес http://www.interpres.org/amuze може да се видят броеве на забавното списание "AmUzE", издавано в България.
Радио и телевизия. Радиостанции в Полша, Китай, Бразилия, Куба, Естония, Унгария, Италия, а също и Радио Ватикана, предават редовно на есперанто. Някои програми могат да се чуят и в Интернет (http://www.radio-arkivo.org). Телевизионни канали в различни страни излъчват курсове по есперанто, между които адаптацията от 16 части на курса на Би Би Си "Мази в Гондоланд" по телевизионната мрежа на полския Канал Едно. През 2005 г. се създаде ITV, първият телевизионен канал в Интернет изцяло на есперанто (http://internacia.tv).
Интернет. Електронните мрежи са най-бързо развиващото се средство за комуникация между използващите есперанто. Съществуват неколкостотин дискусионни форуми на есперанто, които засягат различни теми: от семейното използване на езика до общата теория на относителността. Есперанто е широко разпространен в протоколите за разговори ICQ, IRC и PalTalk, а напоследък много есперантисти контактуват гласово чрез Skype, като програмата има интерфейс на есперанто. Страниците на есперанто в Интернет са милиони. Някои могат да се намерят чрез Виртуалната есперантска библиотека на адрес http://www.esperanto.net/veb/, а други - чрез изписване на думата "есперанто" в която и да е интернетска търсачка. Най-популяната търсачка Google отдавна работи на есперанто, а есперантската секция на свободната виртуална енциклопедия wikipedia.org е една от най-големите, като изпреварва десетки секции на етнически езици. За българи добра отправна точка в Интернет е http://www.interpres.org/esperanto.
Услуги на УЕА. УЕА издава книги, списания и годишник със списъци на есперантски организации и местни представители в цял свят. Тези издания, заедно с информация за аудиодискове, касети и т.н., са регистрирани в каталога на УЕА, който съществува като печатно издание и в Интернет (http://www.uea.org/katalogo). Книгослужбата на съюза има в наличност повече от 5000 заглавия. "Есперантски документи" - една поредица, издавана от УЕА на есперанто, английски и френски - включва студии и доклади за актуалното състояния на есперанто и може да се получи от Централния офис на УЕА в Ротердам (Холандия).
За допълнителна информация: UEA, Nieuwe Binnenweg 176, NL-3015 BJ Rotterdam, Nederlando (тел. +31-10-436-1044; факс +31-10-436-1751; email: info@uea.org; официален сайт: http://www.uea.org.
За информация относно разпространието, преподаването и
организациите на есперанто в България се свържете с Българския
есперантски съюз на адрес: София 1000, ПК 66; тел. 02/822-33-47; ел. поща:
bea@interpres.org; в Интернет: http://www.interpres.org/esperanto.